Блогът на nesstor :: Само със свобода на словото не се живее.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.11.2010 11:27 - Само със свобода на словото не се живее.

Автор: nesstor Категория: Политика

Прочетен: 919 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 15.11.2010 15:46

На 9 ноември в. "Труд" изнесе интересни ,макар и непълни, щрихи по въпроса как сме преживявали преди 21 г. и как днес. На първа страница едно момченце, вчерашен пикльо обаче се провиква"Свободата бе ,глупаци!", сиреч "свободата на словото"било голямото завоевание след 10 ноември 1989г. и като така не трябва да обръщаме никакво внимание на чудовищната мизерия, в която живеем вече 21 лета. Демек, на гол тумбак чифте пищови и ликуй народе. Вчерашното това пичлеме сигурно е добре платено и никога не е гладувало и като така напълно се вписва в поговорката, че сития на гладния не вярва. А днес ситите у нас са около 8-10 процента от народонаселението. И философската максима, че битието определя съзнанието , според него е неверна и трябва едва ли не да се обърне наопаки. Но нека да видим има ли наистина "свобода на словото" ? Ако имаше някога такова чудо , в годините докъм 1993-94 г. , то тя вече не съществува. В случай, че това пичлеме и нему подобните не вярва, нека се опита да направи журналистическо разследване, като как така началникът му Тошко приватизира нещо, което принадлежеше на 4 млн.профсъюзни членове, пък и да се напне да го публикува във вестника, където се подвизава. През 1995 г. в тази газета работеше една колежка, Пенкова и бе май името, която беше направила опит да опише бандитските изпълнения на ТИМаджии около ограбването на пловдивския бизнесмен Филчо Колев. Резултат = 0 ! Оттогава до днес по газетите ни дума, ни стон , които в негативен план да разглеждат ТИМ и като как днес, те са най-богатите олигарси с годишен доход от над 2 млрд.лв. И обща борсова оценка на притежанията им над 4 млрд.лв. И трябваше от Германия да се появи Юрген Рот, та белким повдигне малко завесата. След което върху ме ,от платените медийни агенти на ТИМ се изсипаха толкова глупости , че ум да ти зайде. Моя милост също се бе занимал с онази мошеническа история от 1995г., но никой не пожела да я публикува, а вместо това ме предупреждаваха, че никак няма да е здравословно. Самият Филчо Колев се тресеше като желе от страх да не го направя. Е, накрая я светнах в сайта си.
Ето още една тема за журналистическо разследване, която момченцето Николай Петров , ако има силици и наистина вярва в "свободата на словото" може да се опита да я реализира, че и публикува в "Труд". Надявам се , че колежката Пенкова е още жива и здрава, та може да се консултира с нея.
През 1993 г. си позволих лукса да се захвана с журналистическо разследване на явлението Христо Александров/Ицо салфетката/, най-богатия от фамозния клуб Г-13. Получи се грандиозен материал, от който само шушки бяха публикувани във в."Марица". Но пък през юни Ицо салфетката/този прякор му поради факта, че е бил сервитьор в заведението "Ритора" - Стария град Пловдив/, купи 51 дяла от в. "Марица" за огромната цена по онова време от 1,2 млн.д., а няколко месеца по-късно моя милост се озова на улицата, като безработен. Единственото издание, което посмя в онези времена да публикува една част от писанието ми бе сп. "Общество и право", като пасажите касаещи Първа частна банка бяха изрязани по причина на това, че изданието месечно се спонсорира от ПЧБ с 20 000лв. Заглавието бе "Октопод", понеже Александров бе тръгнал да купи цял един град като Пловдив. Същата тази 1993 г. във в."168 часа" на цяла страница се появи цяла ода за успешния "честен частник" Христо Александров. Автор й бе ,пловдивският кореспондент на изданието Николай Кръстев. Но ето, че дойде 1995 г. и финансовата империя на Ицо салфетката рухна ведно с фамозната му Агробизнесбанк-банката на ДПС. Тогава пак в "168часа" , пак на цяла страница и с автор пак Николай Кръстев цъфна материал отразяващ образът на Александров точно в обратна светлина, като изнесеното почти напълно се покриваше с онова, до което бях стигнал в своето разследване отпреди 2 г. С една "малка" разлика - ограбените от Александров и компания вече наброяваха десетки хиляди човека, които в крайна сметка пиха една студена вода . Въпреки синдика Герджиков, който получаваше по онова време 4000лв.месечно без да въздаде справедливост. И тези само два примера са песъчинка в пустинята, където през изминалите 21г. пламваха безброй журналистически разкрития с резултат=0 ! С две думи: "Кучетата си лаят - керванът си върви".! Крадците и мошенниците, далавераджиите и т.н. все така си крадяха и все повече забогатяваха за сметка на унижените и оскърбените, които все така все повече осиромашяваха или измираха слагайки сами край на живота си, от инсулти , инфаркти и тям подобни. Прословутата "свобода на словото" , в крайна сметка се оказа , образно казано, като луксозна опаковка на едно...миризливо лайно! Това ли е то "голямото завоевание на промените" бе Петров? Благодаря. В същото време "преходът през пустинята"/автор- педераста- чифут Ф.Д., който вместо да бъде съден и осъден за ликвидацията на цели отрасли от стопанския ни живот, го изпратиха в Грузия като представител на ЕС/ има съвсем ясни измерения в битието ни. С 273 лв.средна заплата през 1998г. сме можели да си купим цели 1055 хляба, докато със средна заплата от 649г., днес, едва 578 хляба.Което значи ни повече, ни по-малко, че покупателната сила на нявгашен лев днес се равнява на цели 6 лв. Приходите в хазната били като преди 20 г. пише на друго място "Труд". Само дето не се казва колко пъти покупателната способност на тези приходи е по-малко от онези през 1989 г. Не се казва и нещо друго, а именно, че съвокупния ни външен дълг в края на 1989г. бе 9 ,88 млрд.д., а днес е над 34млрд.ЕВРО., не долари! Живеем по- кратко но пък измираме/редуцираме се/ повече, и като така прирастът на населението е с отрицателен знак. Успяхме вече да се "редуцираме" с близо 2 млн.човека. По всички тези показатели, по заболеваемост, по брой на самоубийствата на 100 000 човека сме в дъното на класацията на ЕС. Или пък първенци в зависимост от гледната точка.Ето това са истинските показатели , по които може да се съди за последните 21г. декорация! Това е истинското "голямо завоевание на промените". И хич не ме репликирайте с някаква си носталгия по старото време, тъга по "комунизма" и т. н. На Десети ноември 1989 г. аз, глупакът, бях един може би най-щастлив човек, когато научих Новината. Напих се играх ръченица и пях "Морен сокол вода пие вода на Вардаро". После станах един от 21 учредители на Клуб "Демокрация"/тогава бе с друго име/ в Пловдив. Още по после влязох в ръководството му. Аз измислих синият цвят на опозицията още за митинга на 22 ноември.После бях кандидат-депутат от партия "Либерали" на Петко Симеонов.За разлика от кариериста , плямпалото Петър Стоянов - Коня, който остана в другото крило предвождано от онзи адвокат, Квазимодо, който стана министър на правосъдието. Бях звездата на тогавашния опозиционен седмичник "Свобода" - втория в България опозиционен вестник. Защото изписвах почти половината от страниците му с моите журналистически разследвания. Е, накрая като се пръкнаха т.нар.ликвидационни съвети на педераста ФД разбрах, че съм бил глупак, наивник на средна възраст. И оттогава съм си върл националист. Хич не ми говорете за опашките за банани, сякаш сме маймуни, за тенекиите на четири колела и т.н. Колкото пък до опашките , те в днешно време са далеч повече и по-големи, макар и на други злачни места, а не пред хранителните магазини, които се превърнаха в нещо като изложбени зали....Ега ти "промените", ега и ти безсмислената "свобода на словото".Превърнаха ни в роби на банките и Дянков, на МВФ и СБ. Това ли е то истинската свобода?

Нагоре